?дательской системе Ridero

СЛУЧАЯ №1

нос

APULAZ 1

Добре дошли!

Веднага преминете към описанието на основните участници в предложените от мен събития в този раздел от дела.

Първият в списъка е генерал-майор Отила Алигаджиевич Клоп. От всички около него той не беше със стандартен растеж – деветдесет и девет и девет сантиметра.

Питате: «Но как беше приет в редиците на пазителите на реда, в края на краищата след един метър и половина те няма да бъдат отведени в армията и без армията няма да бъдат взети в пазители …“. Но той е – специален случай: Родителите му бяха по-точно майка му и дядо й, които му служеха вместо баща си, обикновени граждани на Руската федерация, с оригинални еврейски корени. Просто майка му, веднъж през последното хилядолетие, когато светът все още не използва компютри навсякъде и Големият Съветски съюз, доброволно се присъедини към редиците на интернационалистките ордени, чието задължение беше да почисти болните след изпразването на тения. И това се случи в някоя африканска страна и древните племена на централноафриканските пигмеи се оказаха болни, едно от които, или по-скоро самият водач, е Големият старейшина, сто и двайсет хиляди години от календара му е стар и тъй като неговите връстници изсумтяха (умряха) отдавна, т.е. следователно тези, които си спомниха за неговото раждане, не бяха и той беше в състояние да твърди, че майка му е Слънцето, а баща му – Луната и т.н. и т.н… Разбира се, бъдещата майка на Отила не вярваше в тази приказка, но тя не се обиди, просто се усмихна и кимна на Големия старейшина на всички мъже на Земята. След като тя, след като получи лакомствата на лидера, бяха вкусно примамливи екзотични: пържени бизонски очи в чеснов сос, пушени яйца на слон с шоколадова сьомга, пресен кръвен борш от прясно изгубен фелдшер Иван Козимович Пупкин в навечерието и плодов сок от кока на третата… Като цяло бременната майка се събуди и тогава животът й вече не беше от особен интерес.

И според законодателството на племето Пигмей, средният ръст на войник и пазител на ордена е най-малко осемдесет сантиметра и не повече от един метър пет и половина сантиметра, разбира се, той е бил отведен в тяхната полиция и изпратен с обмяна на опит в Русия. Така той остана в службата: той получи постоянно пребиваване, като всеки гост работник, и тъй като едновременно беше гражданин на Руската федерация, никой не можеше да го депортира. Накратко, у нас всичко е възможно, особено за пари. Но той трябваше да премине военна подготовка с баща си в племето и да попълни слона на изпита. Това беше посочено в документа, представен на мястото на търсене, който беше изкопан на корема на Отила и одобрен от ЮНЕСКО. Разбира се, към него беше приложен друг документ, макар неофициално да изглеждаше като сто долара. И още повече, че в основния документ е посочено, че той е служил в чин генерал от армията на подразделението север-юг на племето, наречено Nakatika Ui Buka. Разбира се, тази титла му е присъдена заради баща му за цял живот, още повече, че тяхното племе е включено в списъка на силите на ООН.

Младият Отила натрупа следния опит в службата на племето, по-точно издържа изпитите по: стрелба с лък, хвърляне на томахак, «изкачване на стволове», което му позволява да се изкачи, както по вертикала на ниво, така и с пъпки. Той също можеше да хвърля двата крака върху собствените си или чужди уши и, държейки се на пода с две ръце, можеше да танцува танц с чешмяна, да направи троен салта нагоре, настрани, напред, назад и без да докосва пода. Научихме как да опитомяваме котки, кучета и други ухапващи и поглъщащи животни, включително комари, дървеници, въшки и мечки гризли.

След като Отила е изпратен по негово желание и поради болестта на майка му, той е изпратен в Министерството на вътрешните работи като чиновник – адютант на Маршал, когото никога не е виждал в очите си, но е чувал само гласа му по радиото и специалния телефон. След тридесет и две години той е преместен в село Соколов ручей, Ленинградска област, а в Санкт Петербург – Любанската железница, поради съкращения в административния апарат.

Отделиха му хижа, бивше