Приказката става реалност

Андрей Тихомиров

Приказката е исторически установено стабилно художествено епично произведение на фолклорната проза с необичайно и понякога дълбоко фантастично съдържание, разказващо за събития, често много отдалечени и следователно силно изкривени в процеса на устно предаване. Приказките показват художественото въплъщение на стремежите и надеждите на хората на труда, техните най-съкровени мисли за триумфа над силите на природата, за обновяването на живота, за трансформацията на света към по-добро не за някои "избрани", а за всички. Съвременните научни изследвания потвърждават изразените по-рано идеи, обясняващи различни "чудеса", в случая съществуването на "подводно царство".

Андрей Тихомиров

Приказката става реалност

"Подводно царство"

Съвременните научни изследвания потвърждават изразените по-рано идеи, обясняващи различни "чудеса", в случая съществуването на "подводно царство".

"Российская Газета" съобщава, че в Мексико Подводни археолози от Националния институт по антропология и история са открили древен сенот на маите, вътре в който е намерено уникално кану. Анализът на тази и други находки показа, че изследователите са успели да намерят това, което маите са смятали за вход към отвъдното. Кратък доклад за изследването, представен като част от 12-ия Международен конгрес на маите, е публикуван на сайта на 2. Съобщава се, че самото кану е открито от подводни археолози още преди две години. Оттогава тя е анализирана в лаборатории в Мексико и в чужбина. Експертите стигнаха до извода, че кануто се използва само за ритуални цели. Въпреки че е направена в традициите на маите, тази лодка не можеше да се задържи на водата, тъй като имаше много тежък нос и кърма. Следователно тя е създадена за символични цели, за принасяне на боговете. Нещо повече, около кануто са открити 38 скелета, включително човешка метатарзална кост, крак на възрастна жена и кости от броненосец, куче, пуйка и орел. Всички находки са направени, докато археолозите се гмуркат в потопения сенот Сан Андрес, разположен под едноименния археологически обект. Сенотът е форма на карстов релеф, естествен провал, образуван от срутването на свода на варовикова пещера, в която текат подземни води. Народите на маите смятали ценотите за свещени места. Градовете обикновено са били изградени около такива съоръжения. За маите това бяха източници на вода и свещени места за жертвоприношения. Освен това легендите казват, че ценотите са портали към отвъдното. Маите вярвали, че вътре в тези естествени структури има входове към подземния свят, по който бродят както боговете, така и душите на починали хора. Известно е, че в редица градове маите са построили изкуствени подземия под главните храмове, имитиращи истински ценоти. В този случай, след двугодишно проучване, археолозите стигнаха до заключението, че сенотът Сан Андрес във вярванията на маите точно се е считал за вход към отвъдното. И те наричат жертвеното кану основното доказателство за това. Между другото, дължината му беше 2,15 метра, ширината – 45 сантиметра, а височината – 36,5 сантиметра. Според археолога Хесус Галегос преобладаването на костите на броненосеца и наличието на човешки метатарзали карат експертите да обмислят ритуалното използване на кануто и поставянето му в пещерата, преди да бъде потопено. Известните способности на броненосеца да плува и дори да ходи по дъното, задържайки дъха си за дълго време, бяха намек, че това животно може да влезе в подземния свят без проблеми. Това отговаря на представите на маите за наводнените пещери като портали към космогоничното пространство. Между другото, първоначално археолозите вярвали, че находките датират от късния класически период (830-950 г.сл. Но радиовъглеродното датиране на дървесината от кану показа, че органичният материал датира от век.

От книгата на Тихомиров А.Е. и Тихомирова м. а., науката за приказките – 2. "0", Екатеринбург, 2021

Приказка с научни Коментари. Научни коментари в скоби.

Морският цар и Василиса мъдрата

Отвъд далечните земи, в тридесетата държава живееше цар и царица; те нямаха деца. (За далечните земи –