Вълшебното царство на феите

Зохра

В дълбочина на безкрайния лес, зад златни планини и светещи езера, се крие Вълшебното царство. Тук, сред искрящи цветя и пеещи птици, живеят феи, джуджета и странни, прекрасни създания. В този магичен свят, където сънищата стават реалност, се разиграват приключения, изпълнени със смелост, приятелство и безкрайно вълнение. Днес ще се запознаем с героите, които ще ви отведат в едно незабравимо пътешествие.

Зохра

Вълшебното царство на феите

Книжка с приказки за малки принцеси

В дълбочина на безкрайния лес, зад златни планини и светещи езера, се крие Вълшебното царство. Тук, сред искрящи цветя и пеещи птици, живеят феи, джуджета и странни, прекрасни създания. В този магичен свят, където сънищата стават реалност, се разиграват приключения, изпълнени със смелост, приятелство и безкрайно вълнение. Днес ще се запознаем с героите, които ще ви отведат в едно незабравимо пътешествие.

Приказка 1: Принцесата и Светещите Цветя

Принцесата Аврора живееше в малката градина на Вълшебното царство, оградена от искрящи цветя. Те не бяха обикновени цветя. Всяка вечер, когато слънцето се скрие зад планините, те се разцъфтяваха в ефирни цветове – нежно синьо, златисто жълто, рубинено червено. Аврора, с коса, по-тъмна от нощта, обичаше да се разхожда сред тях.

Една вечер обаче, най-големият, най-яркият златист рожков, наричан Слънчево сърце, беше по-мътен от останалите. Лишеше се от обичайния си блясък. Очите на Аврора се напълниха със сълзи.

"Защо си тъжен, Слънчево сърце?" попита тя, гласът й евентряше сред нощта.

Цветето потрепна. От нежния му център се разнесе мелодичен глас, нежен като пеенето на летяща птица: "Слънчевите лъчи са изчезнали, Аврора. Без тях ние губим цвета си."

Принцесата, сърцето й изпълнено със загриженост, реши да действа. Върна се в царския дворец, където в златния трон седеше великият магьосник Финикс. Обясни му за тъжния рожков и за изчезналите лъчи.

Финикс, с мъдри очи, се усмихна. "Знам как да помогна", каза той. И започна да пее магическа песен, изпълнена с мелодии на нощта и слънцето.

Песента се разнесе над Вълшебното царство. С всяка нота, вятърът носеше обратно светлината. На небето се разтвориха златисти лунни лъчи, които огряха градината. Слънчево сърце засия, още по-ярко от преди. Цветовете отново заблестяха в ефирни нюанси, изпълвайки царството с безкрайно щастие.

Аврора, заобиколена от блясъка, се усмихна. Всички бяха щастливи – и цветята, и джуджетата, и феите, и Принцесата. И тя, знаейки, че доброто винаги ще победи, се върна при Слънчево сърце, за да се наслади на неговия блясък.

Приказка 2: Феята на Смеха

В сърцето на Вълшебното царство, сред искрящи цветя и пеещи водопади, живееше феята на Смеха – Смяна. Косата й беше от златисти лъчи, а крилете – от чиста слънчева светлина. Смяна не просто се смееше, тя разпръскваше смеха си като искри, разцъфтявайки радост в сърцата на всички същества.

Един ден, докато Смяна летеше сред цветята, забеляза тъжно същество. Беше малък, сивокрил сокол, наречен Соколче. Очите му бяха тъмни, а перото – безжизнено.

"Защо си толкова тъжен, Соколче?" попита Смяна, нейният глас нежен като шепот на леки вятърчета.

Соколче само мълчеше, поклащайки тъжно главичката си.

Смяна, с безкрайно търпение, седна на цветно стъбло. Започна да пее песен за слънчеви лъчи, за искрящи реки и за щастливи игри. Песента й беше изпълнена с мелодии на радост и безгрижие, но Соколче не откликна.

Смяна извади от джобчето си, което висеше от сребърно крило, златна зърна. Зърната бяха малки, но изпълнени с магията на смеха. Смяна ги поръси върху нежните крила на Соколче.

И тогава се случи чудо. С всяка зърна, която падна върху перото му, очите на Соколче заблестяха. Покрай сивите му крила се разпръснаха искри от злато и сребро. От дълбините на сърцето му се измъкна тих смех.

И изведнъж Соколчето се разсмя, лъчисто и сърдечно! Смехът му разцъфтя като цветя в градината, разпръсквайки щастие около него. Други птици, чули смеха, се присъединиха, запявайки заедно в радостен хор.

Смяна се усмихна, удовлетворена. Вълшебното царство се изпълни с неспиращ